Къща за Гости "Милка"-House Milka

From the Blog

родопски диалект, речник на родопските думи1

Родопски диалект – речник на туриста в Родопите!

Речник на най-популярните родопски думи

Ако отидете на почивка в Родопите вие искате да изживеете напълно културата и традициите в планината. За да се насладите на родопските песни и за да разбирате местните хора, когато ви разказват историите си, е необходимо да разбирате родопския диалект.

За тази цел тук създадохме този кратък речник с най-използваните родопски думи, който да ви служи като наръчен инструмент при пътуването ви в Родопите. Ако знаете думи, които не намирате тук, моля добавете ги в коментарите.

Видове родопски диалект:

В зависимост от това къде се намирате в Родопите, вие може да чуете няколко различни вида диалекти.

Не е изключено човек от източните родопи да изпитва трудности в разбирането на човек от западните.

Основните категории диалекти в Родопите са:

  • смолянски
  • широколъшки
  • хвойненски
  • баташки
  • чепински
  • павликянски
  • златоградски
  • западнородопски.

Всеки от тези диалекти има своите уникални думи и характеристики, които не присъстват в другите региони.

Отделно всяко село и град добавя свои „украски“ и още повече обогатява езика с нови думи и фрази.

Ето и кои са най-известните думи:

А

Абаджия – производител, шивач, производител на аба

Абанджия – чужденец, който не е местен

Авджия – ловец

Авлия – двор

Авелзаманско – много отдавнашно

Ага – когато, след като

Агльовам са – оглеждам се

Аглак – хавлия

Аго – батко, по-голям брат

Агуптин – циганин

Аднож – веднъж

Анджак – вероятно

Але ке- нали ще..(за извършване на някъква работа/дейност)

Апап – приятел, другар

Арадисва – харесва, допада ми

Ачтиса – свършвам (нещо), довършвам

Аратлик – приятел

Армаган – подарък

Артисва – остава

Aнсъздaн-внезaпно

Анайка – майка; някъде се използва и за тъща, свекърва

Ана – баба

Аслъ – наистина, и без това

Ачик – открито (за място), директно, направо

Аръгедже – късно

Ашкоусум – браво

Б

Баднош – понякога

Байгънев – нехубав, лош (байгънево време)

Бално – тъжно, мъчно

Бетер – повече, по- …

Бендисвам – харесвам

Букадър – много

Бунар – кладенец

Баловам – преча, досаждам

Барем – поне

Башка – отделно

Бинва – излъчва мирис, аромат

Борже – бързо

Брус – плосък камък за точене на коса за трева

Бадама – грим, маска

Борбунь-бръмбар

Барни/ Борни – устни

Батардиса – развали, счупи, повреди

Брав – коч, стар овен

Баруга – локва, малък гьол

Билье – плевел, трева

Билюк – стадо, много, чета, множество

Биджури-ледени висулки 

Бичкия – трион

Бонела-Вилица

Бобайко – баща, също „бобо(тате)“

Бахчона – градинка

Боба моолу – брат

Бърканица – айрян

Бъжеци – бедра

Бубамулия – батко, по-голям брат

Булушик – нечистоплътен

Бошем – тази вечер

Бугюм – днес

Барце – високо място

В

Възкади – опуши

Вакъл – черноок

Вардя – пазя, грижа се

Виран – много зле

Всакатам – развалям

Влепям – хващам, сграбчвам (да та влепи горския)

Внисам – внасям

Вольк – вълк

ВолЯника / ударение на „и“ – мащерка в с. Стойките и наоколо…

Воря – вървя

Впинам се – противопоставям се, дърпам се

Воса – оса

ВолЯника – / ударение на „и“ – мащерка в с. Стойките и наоколо…

Влюдно – хубаво, добре направено

Возбарце – нагоре, по нанагорнище

Вапсувам – боядисвам

Врис – извор

Врут – всички

Въргулка – камък

Всохнат – изсъхнал

Г

Га – щом, като

Гивдьо – торс, тяло, снага

Гиздава – добре пременана, красива (мома)

Гиздило – украшение, гердан …

Главен – женен, или на който му е определена жена

Гльодам – виждам

Гьон – дебела кожа на животно

Гьотере – прекалено много, излишно

Гюбря – тор

Грънна-градина

Гумар -магаре /Бачково /

Гьорултия – шум, караница

Гьой – ужким

Д

Дандардисвам – убеждавам

Даврандиса се – оправи се, оздравя

Данга – марка/ печат на животно

Дарак/ Даргнач – гребло

Дармадан – нещо скъсано, непотребно вече ( да го стори дармадан)

Двар – стена

Дениз – море

Дено/у – където

Дерменджия – воденичар

Дерт – грижа, мъка

Джам – прозорец

Джанабетин – проклетник

Джука  – устна

Дилаф – маша за печка, ръжен

Дипло – двойно, сгънато

Дерек – стълб, греда

Длибок – дълбок

Дльог – дълъг

Докундисвам се – засягам се от нщ

Долап/ Дулап – шкаф

Дорде – докато

Досурна – домъкна

Доходам – идвам

Дур – стой, почакай

Дюздисал – оформил, украсил, направил

Дюмбелек – хлопка, звънец за животни

Дуня – свят

Дарнак – крак

Думам – говоря, казвам

Дерин – много

Е

Евел – отдавна

Ейсва – това

Ейнъй – така

Енява – онези

Евро – лош, лошо (дете)

Етуй/ Етува – тук

Ж

Жаука – квищи, пищи, крещи

Женабетин – проклетник, непослушен човек

Жин – дух, зъл дух

Жолва – костенурка

Жиносват – обикалят=обиграват късно през ноща

Жихан – много

Жарда/ Жорда – дълъг прът, греда

З

Забарям – забравям

Забаружено – заблатено, мокро

Зяр – все едно (зяр ни знаеш)

Зьома – взема

Заврати – нави, обърна ръкави

Зафатам – започвам

Завтарям – повтарям

Завтасам – изпреварвам, успявам на време

Загалил  – заобичал, залюбил

Загечил – закъснял

Загрибам – хващам, загребвам

Зазноих се – изпотих се

Закършил го е – загазил е

За кина? – защо?

Залагунка – играчка за деца

Залог – хапка

Зам – за да (зам да иде…)

Заборявам – забравям

Замясвам – заприличвам

Заник – залез

Запинам – запъвам

Засемен – замаян

Затокновам – заделям, събирам

Защим – защо, за какво

Зной – пот

Зоници – горски ягоди

Зорлем – насила

Зян – зле

И

Ибрик – съд с вода, чайник за миене

Ибрет – беля, неслука, чудо невиждано

Избрусвам – казвам нещо неподходящо, изтървавам се

Извратил – преобърнал

Изет – мъка, зор

Изник – изгрев

Изнисам – изнасям

Изпроводя – изпратя нкг

Изрукам се – извикам се

Изсулил – измъкнал, изчезнал, свлякъл

Изтапанил – гордо се изправил

Изтефенил – излегнал

Изтросил – изсипал, излял

Изчеластри – изрита, удари

Илач – лекарство, лек, цяр

Ингья – леля, кака, по-възрастна жена

Ихтибар – почит, убажение

Ищам – искам

Й

Йе/ Я – Аз

Йенкесаджие – разбойник, крадец

Йербап – смел, куражлия

Йодър – едър

К

Каба – тежък, плътен, също нисък

Кабадалия – наперен, известен

Кабак – овен без рога

Каблица  –  ведро

Калцуне-чорапи

Каварма – нарязано на дребни късчета месо, ястие

Кавя – кафе

Катога – като че ли

Кади – пуши

Кадия – съдия

Кадона – мохамеданска жена

Кесене – излишно

Капия – врата

Каик – лодка

Кайдисвам – посмявам, дръзвам; убивам

Каймет – края на света

Кайнак – изворче

Кайно – както

Калесвам – каня

Кайрят – воля

Калпазан – пакостник, непослушен

Каматен/ Каматна – хубав/а, красив/а

Кандардисвам – убеждавам

Камен – камък

Кина/ Кена –  какво?

Капица – шушулка  грах/фасул

Карагьоз – хубав, голям овен

Карар – мярка за разстояние (един карар ливада)

Каращисвам – смесвам

Карпуз – диня

Кат – чифт, етаж, ниво на нщ

Каталясал – уморен, капнал от умора

Катро/ Кутро – Кое?

Катил – убиец, мъчител

Каун – пъпеш

Кахоре – притеснения, грижи

Кемер – тобра за пари (за кръста); куп пари, монети

Кесек – пряка пътека, път

Кетап – книга

Кехая – овчар

Кесмя/ Кисмьо – твърда зема, почва

Киша – ъгъл

Клепчия – клюкар, доносник

Клеп – клюка, слух

Кладам – слагам

Колай – начин, решение (ще му надейм колая)

Колаци – парчета хляб, питки

Катма – родопска палачинка

Компир – картоф

Коландисвам – управлявам (имот), стопанисвам

Конущисвам се – занимавам се с нщ с удоволствие, със спокойствие

Копаня – съд за храна за животни; попова лъжичка

Копа – сено събрано на куп

Кокуди-юмруци

Корст – кръст

Корместа – бременна, дебела жена

Къснувам/ Коснувам – хапвамс

Котмач – ястие от овче мляко

Кравен – дебел, охранен, едър

Кюприя – мост

Кюлюнк- лопатка за събиране на боклук

Крата се – свършва се, приключва се

Креват – легло

Кроп/ Крап – къс

Кукумаре – гъби

Кувет – мощ, сила

Кукам – клякам

Кукумаре- гъби

Кънкалига-иглика

Кърши – срещу, насреща

Л

Ляска се – светка се

Лети – вали

Лефтер – не женен

Лонгур – скитник (човек, куче)

Лочка – дупка, локва

Лопя – говоря много, излишна (кена лу лопиш)

Летве – директно, направо

Лабут – бой

Лятос – Лятото, през лятото

Лупка – похлупак

М

Манаф – черен

Марцина – умряло незаклано животно

Марудник – родопска палачинка

Месал – плат, покривка, върху който се слага обядът, завива се храната

Махана – недостатък

Ма(х)сус/ Мъсус -занарочно – нарочно, с цел

Мелемьо – смотан човек

Мендиль – престилка

Ментараджия – измамник, лъжец

Мериса – мирише

Мижо – чичо

Мум-свещ

Миндил – мазна кърпа, обида за разкрепостена жена

Мисир – царевица

Михлюз – нехубав човек, с лош характер

Михлюзин – опърничав, инат, чепат човек

Мяне – яде лакомо

Млати – удря силно

Могла – мъгла

Мазга/ Мозга – слузеста течност под кората на дърво

Моркна се – стъмни се

Моско/ Маско – мъжко

Мрази – студено е

Момаран – сватовник (от момичето)

Мутек – малък

Мущурак-тоалетна

Мушама – лечебен компрес срещу болки

Мъндахерца – клати, люлее

Н

На ейтува – насам

Наворшвам – напълвам, довършвам нещо докрай

Навосен – намръщен, сърдит

Нагадам – нагласям

Навратил – обърнал

Нагизден – добре облечен, пременен, украсен

Нагодя – приготвя

Нагрибам – взимам много, хващам, загребвам

Наджак – брадва

Назландисвам се – чудя се, ослушвам се

Найде – намери

Наквасвам се – напивам се, намокрям се

Накипрям се – нагримирам се, обличам се хубаво

Накладам – паля (огън), слагам дърва, „обиждам“ някого

Накусвам – вкусвам (храна), опитвам

Напреж – напред

Нужник – тоалетна

Нам – нас, на нас

Намахан – наточен, наострен (за коса)

Намитам – ям лакомо

Наня – баба

Назландисвам са-трая си,пущамям са

Напинам се – мъча се

Нарами – тръгна (без да каже)

Наруквам се – карам се на нкг

Насмитам – скарвам се на нкг

Насор – на куп

Насущя – направя боклук

Натапта – натъпча докрай, натаптах се (преядох)

Нах – към

Нахавая – напразно

Находам – намирам

Нахтар-ключ

Начеперих се – покатерих се

Нашли – намерили, открили

Нащорбен – назъбен, наръфан

Не ще би – няма да стане

Невяста – млада неомъжена жена

Насосвам – нареждам, удължавам; също скарвам се на нкг

Ноги – крака (нога, ноджинки)

Немой – недей

Нефелит – лош, прокълнат

Низборце – надолу

Никина – нищо

Никогаш – никога

Никотри – никой

Нишан – подарък, дар

Нуска -момиче

Нужник – тоалетна

Нянки – гърди

О

Обивидам – водя, разкарвам нкг

Обигравам – обикалям, ходя без цел

Обинисам – разнасям, нося, прехвърлям от ръка на ръка

Обифирвам – гоня, преследвам

Оглюдвам се – оглеждам се

Одая- стая

Оджак – огнище

Окаушвам – арестувам, прибирам в затвор

Окумуш – оперен, смел, отворен

Ол – обръщение за мило (дете)

Омакнат/ Омокнат – оскубан, отмъкнат

Опатвам – попадам в беля, загазвам

Опинам – дърпам

Опишквам се – убождам се

Опрашил – оплевил

Ортак – колега, партньор

Ортосвам – 1. свършвам нщ, приключвам нщ.

Орталък – околност

Осефервам се – съвземам се

Опишках се-убодох се

Орище-Център! Но може да означава и място на което се е вършеело житото едно време!

Отава – тревата есента (от второто косене)

Отколе- отдавна

Оти – защо

Откоцвам – откъсвам

Отпарям – удрям силно, ям лакомо

Отсувам се – оттеглям се, отдръпвам се

Отфоркам – „излитам“, тръгвам бързо някъде

П

Паратик – лош, нехубав

Пис – лош човек

Понч – греяна ракия

Падина – дере

Пазлак – голо скалисто място

Пазлама – нечист, греховен човек, животно

Палавра – измислица

Палавраджия – лъжец

Пикул – пакет, найлоново пликче

Паница – купа, чиния

Пинюзев – лош, недъгав (за обида, презрение)

Пла(д)нина – обяд

Панчуга – дънер

Папучник- голяма жаба

Паснов-мъж/Бачково /

Потун- коридор

Пашалници- хватки, ръкохватки

Патрашилка – сурогватка

Папуце – обувки

Присник – прясно мляко

Парча – парче

Паршница – диария

Патак – картоф

Патета – картофи

Патуре – мъжко долнище от аба

Пашка/ Пошка – костилка

Петланисам – бавя се, мотам се

Пехливан – юнак

Пикоч – урина

Пилце – птички, птици

Пенджере-прозорци

Пинтия – скръндза, стиснат

Писа – смола

Писвам – пиша

Пияндурка- пияница

Питар – лой от овче месо в буркан (зимнина)

Пишкал – бодел, трън

Пишман си – съжаляваш за нщ

Пищисвам – ядосвам се, писва ми

Платам – плащам

Плет – ограда

Погльодвам – поглеждам

Подзима – между есента и зимата

Понник – обор

Полени там – Погледни там

Попрелка – седянка

Поренка – одеве, преди малко

Поруквам – повиквам

Посувам се – премествам се

Потрисам са – потресвам се

Подрипкам – скачам

Подсувам се – хлъзвам се

Потон-таван

Полшище – голям плъх

Препинам са – препъвам се

Привалям – превалям, минавам, преминавам

Принисам – пренасям

Прифатничав – сприхав

Провадам – изпращам

Простря – разстели, изпъна

По калце – по терлици

Пуна -работа /Бачково /

Пощамявам се – спотайвам се, успокоявам се

Премена – нов чифт дрехи за празници

Покин-по-малко

Прогюма – храна за из път, закуска

Продумвам – проговарям

Пукут – бой, шум

Пунгя – торба/ кесия за тютюн, портфейл

Пульочка – бавничко

Пърле – малко магаре

Порсни са – пръсни се

Р

Разбудам  – събуждам

Развидам – развеждам

Разгеле – най-накрая

Расул-кисело зеле

Разпинам – разпъвам

Ра(х)метлия – покойник

Разшенвам се – развеселям се, освежавам се

Разчоквам – разглабям

Рачиш – искаш

Рипкам – скачам

Ройкам  – развалям

Рукам – викам

Рухо – парцал

С

Сае – бозае (животно)

Сакалдисвам – притеснявам

Салмен – охлюв

Сачак- дърварник

Сандардисвам – досаждам на нкг, омръзвам му

Саджак – горещина

Сая – тази

Сбирам – събирам

Сборкам – сгреша

Сгадам – оправям нщ, приготвям

Сакатлък – беля, телесна повреда

Сакантия – дискомфорт, напрежение

Сербез – с желание, нахъсано

Сабахлен – сутринта

Сгорчвам – прегъвам

Силюк – пиявица

Сеир – гледане отстрани на нещастие

Семендрек – шматка, будала

Семьо – идиот, глупак

Сетне – после

Серт – рязък, избухлив

Сефте – за пръв път

Сенкя – сянка

Синор – граница между ливади, градини

Синевица-место малко или изобщо неогрявано от слънце.

Син – обръщение към по-младо момче или мъж

Сюндюрмя – родопско ястие от мляко

Синдюк – който избира хубавото първо и не бара по-гадното и трудно

Синек – вид гущер

Сингур = синек

Сирке – оцет

Скала – стълба

Сушка- прашинка

Скапвам се – преуморявам се

Скоршвам – счупвам

Скацам – скъсам

Снага – торс

Скондапца – умря

Снуве – обикаля насам-натам

Софра – дървена поставка за хранене

Соба – печка

Спинам  се – спъвам се

Стипам – стъпвам

Суган – кромид лук

Суквам – забърсвам

Сукак-дере(заблатено място)

Сульо – дрипам, мръсен човек

Сур – рус

Сурна – нося, влача

Сухар – сухо дърво или клон за горене

Суще – боклуци

Съчак – дървалник, място за дърва

Сюрия – голямо стадо

Сюнет – обрязване

Сюдривам са – пасвам си (судриха са)

Сяйнах са- ударих се

Т

Табетлия – който работи с мерак и умение

Таман – добре, наред

Тапта – тъпкам

Тарла – необработваема площ зема

Тарнак – копито

Тирпан – коса за косене

Тасма – кожена лента

Тарнахутка-глог

Тартанисам – приказвам много, излишно

Теска – леля

Теглило – тъга, мъка, тъжни случки

Тейзе- леля

Терзия – шивач

Тертип – ред, начин, порядък

Теспих – броеница

Тифек – пушка

Токмак – голям чук за камъни; студен безсърдечен човек; също топка

Топтам – тъпча

Топуз – метална топка за чистене на комин

Торна – тръгна

Торча – търчаа

Трахана – ястие с царевица и месо

Тузла – място за кърмене на овце със сол

Тумрук – нацупен човек

Тупурдия – тропот, силен шум

Туря – сложа

Турма – пушек

Тьонка – тънка

Тюмбелек – чан от мед

Тьовно – тъмно

У

Угадам – угаждам, уцелвам

Удривам – удрям

Уйдисва – пасва

Умут – надежда

Учина-вуйна

Уйко-вуйчо

Упузун – много зле

Урама – глупак, будала

Урда – извара

Уращисвам – задълбочено работя върху нещо

Урсус – зла

Уцутра – от сутринта/ тази сутрин

Ф

Фазла – остатък, нещо „над“ , повече

Фарням – хвърлям

Фасит – ненужна, нехубава работа

Фиря – гоня

Форка – хвърчи

Фортума – въже

Х

Хабер – известие

Хава – положение, състояние (как е хавата)

Хавая – напразно, излишно

Хамам- баня

Хальо -тоалетна

Хаймано- некадърник, скитник

Хазър – готово

Хайванин – животно

Хляв-обор

Хлепки-чехли

Хаир – добро дело, добрина

Харкома – меден съд за вода, менче

Харле – сополи

Хас – наистина, вярно

Хлацкам – удрям

Ц

Цирикам – викам, крещя

Цапина – инструмен за дърпане на трупчета

Цонкам – звъня, дрънкам

Црокнеш-пийнеш

Цвик-суроватка

Ч

Чал – висок, заоблен връх

Чабужак – веднага…….втутака……веднага

Чамур – мръсотия

Чаир – ливада, пасище

Часко – довечера, привечер

Чеперя се – катеря се

Чепрашик – опак, инат човек

Четуна – клони от дървета

Чевръсто – гъсто, добре направено, с умение, желание

Чоп – жребий

Чувам нкг – чакам нкг; в Ардинския район също „пазя нкг“

Ш

Шарлан – олио

Шайка – пирон

Шейтан – дявол

Шелмен – охлюв

Шиле – овца

Шикер-захар

Шлюбка- обелка на плод

Шоша – път

Шетам – домакинствам, чистя, готвя

Щ

Щоркел -стършел

Я

Я – аз

Яла – ела

Ятце – много

 

А някои интересни фрази от Родопите вижте ТУК!

 

Сега е ваш ред! Добавете думи, които знате от родопския диалект, но не виждате в нашия речник долу в коментарите!

Поздрави,

Къща за Гости „Милка“, с. Ягодина

 

47 коментара

  1. Але ке- нали ще..(за извършване на някъква работа/дейност)
    Црокнеш-пийнеш
    Потон-таван
    Шлюбка- обелка на плод
    Орище-Център! Но може да означава и място на което се е вършеело житото едно време!

    1. Може и така да е Мария. И все пак те се използват ежедневно в Родопите. Според мен е полезно за туристите, които посещават този район, да имат къде да потърсят значението на тези думи. 🙂

  2. Не заблуждавайте! с малки изключения (напр. торна – тръгна) тези думите не са родопски диалект, а турцизми, които са се ползвали в цяла България. сефте, кеф и пр.ашколсун. А в Копривщица във всяка къща музей ще ви кажат коя стая е била соба и коя одая. Там нито турци, нито родопчани е имало. Тези думи са отпаднали и заменени с други доста след освобождението. Нека специалистите да кажат кога сме започнали да казваме стая. Абаджийство и пр. са били занаяти и така са се наричали в цяла България. От там идват и такива фамилни имена Абаджиев.

    1. Добре, съгласен съм. Но аз живея в Родопите и всеки ден чувам тези думи да се използват от местните. Трудно е за мен да отделя думи, които са напълно родопски диалект от думи, които са останали от преди Освобождението и все още се използват. Не мисля, че трябва статията да се казва „речник на родопско-турските думи“. Затова съм написал просто “ Родопски диалект“. Част от думите са турцизми, но се използват и е полезно за някои хора, посещаващи Родопите да знаят какво означават.

  3. Странно много приличат на турцизми, в някои случай сякаш има и руско влияние. Поради това току-що ми станаха някакси не-симпатиччни родопските диалекти, като потурчена версия на българския език. (бих използвал и по-груби определения)

    Ако наистина е така, то тези диалекти никак не са богатство, а сгрешено изкривяване на езика ни. 🙁

    1. И аз съм на това мнение
      Като се има на предвид че на 99% са помаци
      Бил казала че българска кръв не тече във вените им

      1. Съжалявам, че се налага да Ви припомня, Уважаема Таня, някои факти от българската история, които Вие очевидно не познавате, за да правите такива крайни коментари за Родопите и населението, което живее там. Аз съм Милка и съм освен собственичка на къща за гости “ Милка “ и историк по професия. Когато срещна такива абсолютно неадекватни коментари от некомпетентни хора / за което се извинявам/ не мога да не взема отношение. Мила Таня, в Родопите живеят най-чистите българи, и който е посещавал тази планина, може да подкрепи думите ми във всяко едно отношение. Явно Вие не знаете откъде идва наименованието “ помаци „. Някога, когато България е била под турско владичество / а не съжителство!!!/ българското население е било подлагано на насилствена ислямизация. Това някога трябва да сте го чувала в училище, ако сте посещавала уроците по история. Голяма част от населението е принуждавано по насилствен начин да приеме исляма, а истина е, че други пък са го правили доброволно по икономически причини. Но пък историята показва, че в големите градове и полето са много повече случаите на доброволно приемане на исляма, с цел запазване на привилегии и облагодетелстване от властта. Та “ помаци“ не означава турци, а помъчен народ. Народ, който въпреки всичко е запазил и до днес майчиния си български език, българските традиции живи повече от всички други. И ако се разровите в книгите и изследванията на видни наши историци и археолози ще видите как през годините родопчаните много борбено са отстоявали българското. А това, че в почти всяко родопско село има джамия, рожба на демокрацията, съвсем не означава, че населението изповядва исляма. Изобщо, имате абсолютна грешна представа за родопското население, неговия произход, бит и култура. Бих Ви дала един ценен съвет – не коментирайте неща, които не са от вашата компетенция. А по отношение на родопския диалект специалистите са написали достатъчно изследвания, които изясняват неговия произход. Съветвам Ви да ги прочетете.

      2. Таня, ммннооого со проста. Най лошото е че не знаеш че е така. То на днешно време да си прост е лукс де, ама както виждам ти не го знаеш та да ти кажа.

  4. Доколкото знам, анджак не значи вероятно, а така де. Милка, хората не казват нищо лошо за българския народ в родопите, а че половината думи са турцизми. Не е лошо да се отделят от наистина старите български диалекти, които наистина са богатство на езока ни.

  5. Възразявам! Миндил е онази прекрасна престилка,който е неизменна част от родопската носия, а не непременно Вашето обидно,бих казала, преводно обяснение. По същият начин не е вярно, че мущурак е…тоалетна, а просто е мила дума за нещо изцапано!!

  6. Живея в село Соколовци и съм единия процент,според Таня. Не се изказвайте неподготвени: много думи са от старобългарски. Добавям угурть:кисело мляко, патато:картоф.Дали не са’заети’ в английския?

  7. Бацна – целуна („Яла майци да та бацна“)
    Каматен – хубав („А, бре юначе, каматно“)
    Агуптин – циганин (понякога и за турчин)
    Ахрянин – помак, българомохамеданин („ахряне“ мн.ч. помаци)
    Кьошки – нещо на ъгъл (от тур. „кьоше“), например ъглова стая
    Траля се – празнослови, говори много („Нимой ми са траля“ – недей ми се обяснява)
    Трала – някой който се „траля“ („Он е голяма трала“ – много е бъбрив)
    Бърчинка – нисък хълм или баир
    🙂

  8. Г-н Краев, що не се гръмнете!! Дрозд е…дрогазица, а не…щуротията,която сге написал!!

  9. терам- търся
    не мой са пука- не се ядосвай
    седи мъдър – бъди спокоен, по-кротко
    Западни Родопи

  10. Коментарите са за допълване на речника, а не за обиди и критики! Така се говори в Родопите, а дали са турцизми или старобългарски, няма значение, важното е да си подготвен и да не гледаш като таръм, когато водиш разговор с най-българските българи!

    Культу куика(увива) – малкото кученце вие, квичи
    Осъмнаф опулен – не съм спал цяла нощ

    Баташки

  11. Голяма част от думите се ползваха от старите хора и в моето село, което е в близост до Средна Гора. Вече все по-малко, и е радостно че ги събирате и можем да си ги припомним.

  12. Похвална е инициативата да се направи онлайн справочник на характерните родопски думи за улеснение на туристите, посещаващи Родопите! Но това е твърде амбициозно начинание по няколко причини – както коректно е посочено, има различни родопски диалекти, но всяко село също така си има свои отлики в говора. Освен това, колкото и непретенциозно да звучи „Речник на туриста в Родопите“, все пак има лексикографски правила и изисквания при съставянето на какъвто и да е речник. Добре щеше да е, ако съставителите бяха погледнали например „Родопски речник“ на Тодор Стойчев (има го качен на сайта на „Родопски старини“), или пък речниците на колежката Елена Меракова за райковския и девинския говор (аз също имам речници на характерни родопски думи, включени в двете ми книги за момчиловския говор – също могат да се намерят на сайта на „Родопски старини“). Задължително е думата да бъде с поставено ударение, след нея се дава кратка граматична характеристика, придружена и от стилистични бележки (остаряла, турцизъм, преносно значение и пр.), може да се дадат и фразеологизми, в чийто състав е включена думата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *